Reklam
Bugun...
Reklam
Reklam
Reklam
Sofyada Pomak Gözyaşları” filmi galasında sert tartışmalar
Pomak dili ( Pomakça ) diye bir dil var mı? (“Pomak Gözyaşları” filmi üzerinde çok sert tartışmalar yaşandı.

facebook-paylas
Tarih: 28-05-2017 16:02
Sofyada Pomak Gözyaşları” filmi galasında sert tartışmalar

Reklam

Bulgaristan sofyada gösterime başlayan Pomak Gözyaşları” filmi galasında film yapımcılarına, bu filmde görev alanlara ve Pomak ajans muhabirlerine saldırılar, sözlü sataşmalar yaşandı.  

3 Mayıs 2017 yılında Sofya’daki “Kırmız ev” Kültür ve Tartışma Merkezinde “Pomak Gözyaşları” belgeseli gösterildi. Film gösteriminden sonra filmin yapımcıları olan Georgi Zelengora ve Doraid Al Hafid ile  Pomakların temsilcileri olan Pomak Ajans Sofya Muhabirleri  ve Bulgar akademisyenler Bulgar katılımcılar arasında çok sert tartışmalar başladı.

Tartışmada merkez konu Pomak diliydi.

Bulgar akademisyenler Pomakçayı kabul etmiyorlar böyle bir dilin olmadığını Pomak diye bir halkın olmadığını iddia ediyorlardı.   Onlara göre Pomakça Bulgarca’nın lehçesidir. Fakat tartışma sırasında katılımcıların çoğunluğu bu fikri redettiler. Şimdiye kadar Bulgaristan’da Pomak dili konusunda o kadar serbest konuşma asla olmamıştır. Georgi Zelengora , Doraid Al Hafid  ve Pomak Ajans Muhabirleri ile Bulgarlar arasındaki  bu tartışmanın en ilginç yanı Tartışma sırasında Pomak ajans temsilcilerinin, Film yapımcılarının bir adım geri  atmamaları haklı davalarını inatla ve sonunda ne olacaksa olsun diyerek tartışmayı sürdürdükleri dikkatlerden kaçmadı.

Pomak Ajans Haber Merkezi Sofya 

DEVAMI Pomakca Kiril Alfabe Altta

Има ли помашки език?

Дискусия върху филма „Помашки сълзи“)

На 3 май 2017 в Центъра за култура и дебат „Червената къща” в София беше прожектиран филмът „Помашки сълзи” на сценариста Георги Зеленгора, оператора Дорайд Ал-Хафид и монтажиста Ади Чобанов, след което последва дискусия с авторите, публиката и присъстващите етнолози и историци. Акцентът в дебата беше помашкият език. Българската наука категорично отхвърля неговото съществуване, определяйки го като „родопски диалект на българския език“. Тази пясъчна кула на българския академизъм бе разрушена до основи в хода на дискусията. Предлагаме на вашето внимание най-интересните моменти от нея:  

Ирина Недева, модератор (въпрос към автора): „Как можем да сме сигурни, че помаците са готови да се срещнат с миналото?“

Г. Зеленгора: „Готовността им за това не подлежи на съмнение и всяка моя среща с тях го потвърждава. Хората искат да общуваме и да се опознаваме, независимо какво се е случило в миналото и кой как го тъклува.“

Вихра Баева (Институт по  етнология и фолклористика) определи като неточност на авторите използването на термина „помашки език”, който всъщност бил родопски диалект на българския език, и призова за по-голяма прецизност, за да бъдат избегнати погрешни тълкувания.

Хамид Имамски, помашки активист от Триград: „На моменти се просълзих. Все едно слушам моя дядо и баба. За първи път гледам нещо обективно. Може да не искате да го оправдавате, но трябва да се опитате да разберете, вследствие на това, което е станало... Има много интересни неща, които официалната история премълчава...“

Ирина Недева: „Можем ли да говорим за целенасочена държавна политика на влияние за определяне на езика като „помашки”?“

Г. Зеленгора: „Самите помаци определят езика си като помашки. Моята професионална позиция като историк е, че един език се нарича така, както го наричат неговите носители, а не както го наричат учените от БАН. Тези хора са от поколение, което е израснало и учило в Турция. Никой не нарича майчиния си език български, освен тези, които са първо поколение заселници от България и са учили в българско училище. Останалите не са преминали през българската образователна система, където да им внушат, че езикът, който говорят, се нарича български. Турската държава няма отношение към въпроса с езика; хората го назовават така. Наименованието на езика е естествено възникнало и е производно от етнонима „помак“.

Дорейд Ал Хафид: „В село Чалкьой например срещнахме възрастни жени, които не говореха добре турски, а общуваха помежду си само на помашки.“

Стефан Дечев: „В книгата на Георги този въпрос е разгледан много по-подробно, отколкото това, което тук отговори, т.е. с цялото разнообразие от ситуации, в които този език функционира...“

Г. Зеленгора: „Помаците в Турция са доста нехомогенни и говорят различни диалекти. Ловчанският помашки например е много близък до съвременния български език, но родопският е трудно разбираем... Трябва да си дадем сметка, че всеки човек е продукт на някаква образователна система, на някаква държавна пропаганда, която му е внушила определени мисловни стереотипи. Когато помаците от Турция дойдат в България и кажат, че говорят „помашки език“, у нас реагират доста агресивно. Аз не виждам никаква драма в това, по-важно е да се общува и да се скъсява дистанцията, а не да се дълбаят пропасти.“

Веселка Тончева (Институт по етнология и фолклористика). Според Тончева без отговор са останали въпросите как се формира идентичността на тези хора... „Това, което чухме не е помашка песен. Това беше турска песен. Помашка песен в България означава песен на български. Те не знаят турски. Помашките песни не са турски с това звучене, което чухме. Как се формира помашкото, как разпознават себе си и как помашкото започва да работи? Въпросът ми е за идентичността?“

Момиче от Рибново: „Липсва ми обобщението, че помашкият език е български.“

Г. Зеленгора: „В книгата си съм разгледал подробно въпроса за идентичността. Това е доста сложен въпрос и едва ли ще мога да отговоря в рамките на времето, с което разполагам, но преди всичко е важно да се каже, че помаците са твърде нехомогенна общност, при която се наблюдава многообразие от идентичности. И именно това е интересното... Хубаво е, че имате някакви идеи за филма. Но ще ви моля другия път предварително да ми ги дадете, защото ние като автори имахме съвсем други идеи и послания... Естествено, че песните, които чухме във филма, са помашки, никъде не се пее на турски.“

Ася, помакиня. „Нищо не разбрах от този диалект... Защо се занимавате с помаците? Какво ви подтикна?“

Г. Зеленгора сподели, че е защитил дисертация за малоазийските българи, и, когато през 2009 посещава техните села, с изненада установява, че в тях живеят помаци, запазили своя майчин език. Зеленгора недоумява защо досега няма нито едно изследване на тази тема. Смята, че разглеждането на тематиката е необходимо, тъй като тези хора произхождат от България, проявяват интерес и са позитивно настоени към страната. Искат да опознаят родните си места и роднините си. Зеленгора сподели, че помага за възстановяването на много роднински връзки и ще продължи да прави филми на тази тематика. „Разбира се, в България има една категория хора, които умишлено саботират тези процеси, но въпреки това аз мисля да продължа да правя това, защото съм доволен от резултатите. Ако човек вярва в нещо, трябва да го реализира, независимо от трудностите. Липсата на пари не е оправдание. Добрите идеи не трябва да умират.“

Павла Раковска, кино документалист: „Впечатлена съм... Никой не каза нищо за идентичността на филма, за посланието на авторите, а то е, че има хора, които искат да живеят заедно... От езика не разбрах почти нищо. Сложете субтитри, защото българската публика няма да го разбере.“

Г. Зеленгора: „Наскоро Веселка Тончева показа тук един филм за българите в Албания със субтитри. Мисля, че когато се твърди, че един език е български, не е необходимо да има субтитри на български. Понеже сега тук всички твърдите, че няма помашки език, че това бил български, аз реших да не слагам субтитри.“

Хамид Имамски посочи, че помаците са избягали в Турция, не защото са турци, а защото са били потискани в България... „Ние може да не знаем какви сме, но знаем какви не сме”, добави той.

Вихра Баева: „Историята, която разказвате във филма, е много вълнуваща. Явно имаме нужда да се говори за тези неща. И моето възражение не беше срещу тези хора, които видяхме във филма. Те бяха прекрасни. Моето възражение беше срещу терминологията. Беше редно да се отбележи по един деликатен начин. Защото наистина възниква въпросът какъв език говорят в Орехово. И те ли говорят помашки.“

Г. Зеленгора: „За мен беше важно да покажа на българската публика как тези хора наричат езика си... Като учен не принадлежа към никаква институция, сам съм си институция, сам си определям методологията и терминологията. Мисля, че изследователският опит, който имам, и това, което съм създал като продукция, ми дават основания за подобна законодателна дейност.“

Вихра Баева: „Това е несериозно.“

Г. Зеленгора: „Несериозно е, ако принадлежите към някоя официална институция и сте приели да се придържате към едни правила, които се налагат отгоре, но аз съм анархист и за мен тези правила не важат.“

Стефан Дечев: „Несериозно е също така да се говори за българско езиково землище, на което би се изсмяла цялата световна хуманитаристика.“

Г. Зеленгора: „Само да добавя, че аз като анархист, признавам правото на всеки да има собствено мнение, включително и да се съобразява с академичните канони, които аз не признавам. Аз съм минал през академизма и съм напуснал именно поради тези причини...“

Силвия от Ловеч: „Идентичността е нещо много по-живо и много по-интересно и естествено от националната рамка, която налагаме и в историята, и в антропологията, и от начина, по който се изучава тук. Аз съм много благодарна, че изследователи като вас започват да гледат на идентичността постнационално. Необходимо ни е. Нашият нервен национализъм не е готов за това, но ще го подготвим. С ей такива неща.“

Димитър Атанасов (Институт по етнология и фолклористика): „Първо приветствам такива опити за поставяне под въпрос на такива зони от нашето групово мислене, които ние приемаме за даденост, т.е. този национализъм, според който всички хора, говорещи накякъв славянски език, наподобяващ книжовния стандарт, трябва да бъдат обобщавани като българи или езикът им като български. Наричайки езика на помаците български абсолютно еднозначно, ние правим една голяма подмяна. Всъщност, ние не си даваме сметка, че книжовният стандарт първо го няма никъде на терен, второ, той е възникнал исторически много след всичките тези регионални говори с претенцията да бъде надпоставен спрямо тях, т.е. той е нивото отгоре. До появата на първия български речник всъщност ние нямаме книжовен стандарт и няма един език, който да може да се нарече български по такъв единен начин, както от момента на появата на речника нататък. Когато се появява книжовния стандарт, той по един изключително репресивен начин нарича регионалните езици диалекти, регионални говори, опитвайки се да ги дисквалифицира от своя светъл образ. Това е манипулация, т.е. това е подмяна и това е политическо решение. Именно заради това, хората, които говорят на терен някакъв език, имат право да го наричат, както желаят, и ние не сме хората, които ще им налагат репресии, казвайки им „не, не, не, това е български“. Не, това е език, близък до съвременния български книжовен стандарт. Този книжовен стандарт обаче се прави в Българската академия на науките и тези хора, които говорят езиците на терена, те може да нямат нищо общо с него, хабер може да нямат, а може и пет пари да не дават за цялата тая работа.“ 

Помак Ажанс - София

Bizi  Facede sosyal Medyada Takip edin.Pomaklar hakkinda her seyden an itibari ile  Haberiniz olsun

 




Bu haber 184210 defa okunmuştur.

Reklam

YORUM YAZ

İLGİNİZİ ÇEKEBİLECEK DİĞER HABERLER
Reklam
FOTO GALERİ
ÇOK OKUNAN HABERLER
  • BUGÜN
  • BU HAFTA
  • BU AY
VİDEO GALERİ
Reklam
YUKARI